— Забрави за свободата си, от днес живееш по нашите правила! — заяви съпругът, докато затваряше вратата на спалнята в първата брачна нощ.

Татяна се въртеше бавно в танца под мелодичния валс, усещайки как бялата коприна на сватбената ѝ рокля се плъзга около краката ѝ като вълна. Игор я държеше здраво за кръста, а в очите му блестяха нежност и обещание за щастливо бъдеще. Залата беше украсена с рози и златни ленти, гостите се усмихваха и вдигаха чаши с шампанско.

— Толкова си красива тази вечер, — прошепна Игор в ухото ѝ, а сърцето на Татяна заби по-бързо.

— Не мога да повярвам, че вече сме съпруг и съпруга, — отвърна младата жена, притискайки се до рамото му. — Все едно сънувам.

— Не е сън, любима. Това е началото на истинския ни живот.

Татяна затвори очи и си представи уютната им едностайна квартира, в която живееха вече половин година. Общите мебели — диванът, купен на половина, сглобените от Игор рафтове, малката масичка до прозореца — всичко беше просто, но мило. След сватбата планираха да се преместят в по-голямо жилище, в тих квартал, може би с балкон.

Музиката стихна и гостите се събраха около тях, за да поздравят младоженците. Родителите им ги прегръщаха, говореха за бъдещи внуци. Майката на Игор — Людмила Петровна — беше особено доволна, усмихната през цялото време.

— Каква красива двойка! — възкликна възрастна съседка. — Добре, че Игор най-накрая си намери жена!

— Татяна е златно момиче, — кимаше Людмила. — Работлива, скромна. От такова момиче става отлична съпруга.

Към края на вечерта гостите започнаха да си тръгват. Сервитьорите прибираха съдовете, във въздуха се усещаше остатъкът от празничната суматоха. Татяна беше приятно изморена и копнееше да остане насаме с мъжа си.

*

— Да вървим? — попита Игор, помагайки ѝ да вдигне шлейфа.

— Да, — усмихна се Татяна. — Искам просто да сваля обувките и да си почина с теб.

В таксито Татяна се облегна на рамото му и затвори очи. Градът проблясваше зад прозорците, а в душата ѝ цареше спокойствие. Пред тях стоеше цял един съвместен живот — закуски през уикенда, филми вечер, посещения при родителите, а след време и деца.

Събуди се от рязко спиране.

— Пристигнахме, — каза шофьорът.

Татяна се огледа — стояха пред блока на свекърва ѝ.

— Игор, — прошепна тя, — това не е нашият дом. Това е домът на майка ти.

— Точно там трябва да бъдем, — отговори той спокойно. — Слизай.

Татяна почувства стягане в гърдите, но го последва. Игор я поведе към входа.

Вратата се отвори мигновено, сякаш Людмила беше стояла зад нея.

— Най-после! — зарадва се тя. — Влизайте, мили мои! Сигурно сте изморени!

— Мамо, защо сме тук? — попита Татяна.

— Как защо? — учуди се Людмила. — Нали се прибрахте у дома.

В хола, до стената, стояха два големи куфара и няколко кашона. Татяна позна своите вещи.

Сърцето ѝ се сви.

— Това… какво е? — прошепна тя.

— Вашите неща, — съобщи Людмила. — Помолих хората да ги пренесат. Игор им даде ключ.

Татяна се обърна към съпруга си.

— Игор… какво става?

— Таня, — каза той с абсолютна увереност, — от днес живеем тук. С мама.

 

*

„Забрави за свободата си, от днес живееш по нашите правила!“ — заяви мъжът, затваряйки вратата на спалнята в първата брачна нощ

Татяна плавно се въртеше в танца под нежния валс, чувствайки как бялата копринена сватбена рокля се плъзга около краката ѝ. Игор я държеше здраво за талията, а в очите му се четяха нежност и обещания за щастливо бъдеще. Залата бе украсена с рози и златни панделки, гостите се усмихваха и вдигаха чаши шампанско.

— Толкова си красива днес — прошепна ѝ Игор, и сърцето на Татяна затуптя по-силно.
— Не мога да повярвам, че вече сме съпруг и съпруга — отвърна тя, притискайки се към рамото му. — Изглежда като сън.
— Не е сън, скъпа. Това е началото на истинския ни живот.

Тя си представи тяхната малка наета квартира, дивана, купен наполовина, рафтовете за книги, сглобени от Игор, масичката до прозореца, където пиеха сутрешното кафе. Планът беше скоро да се преместят в по-голям апартамент в тих район.

Когато вечерта приключи и гостите започнаха да се разотиват, Татяна усещаше приятна умора и единственото ѝ желание беше да остане насаме с мъжа си.

В таксито тя се отпусна на рамото му и неусетно задряма. Събуди се от рязко спиране.
— Пристигнахме — каза шофьорът.

Но това не беше техният дом. Това беше блокът на свекървата, Клара.
— Игор, объркал си адреса.
— Не съм. — Тонът му беше необичаен. — Излизай.

Клара отвори веднага, сякаш ги очакваше.
— Най-после! Влизайте, влизайте!

Татяна видя в хола подредени куфарите ѝ, вещите ѝ, книгите ѝ.
— Какво е това?
— Твоите вещи — заяви Клара. — Помолих момчетата да ги донесат. Игор ми даде ключовете.

— Игор? — обърна се Татяна.
— Тань, вече ще живеем тук — спокойно каза той. — С мама.

— Но ние имаме договор за квартирата!
— Прекратих го. Няма нужда от разхищения.

— Игоoor, ние това не сме го обсъждали!
— В нашето семейство не се обсъжда — включи се Клара. — Жена живее при родителите на мъжа си. Така е правилно.

Татяна почувства как нещо в нея се чупи.
Когато свекървата започна да изброява задълженията ѝ — готвене, чистене, пране, грижи за нея — а Игор настоя Татяна да напусне работа, чашата преля.

— Не. — Татяна вдигна глава. — Аз никога не съм се съгласявала с това.
— Тань, не капризничи — изсъска Игор. — Ти си моя жена. Ще се подчиниш.
— Аз не съм собственост.
— Подписа в гражданското е — подигра се той — твоето съгласие да следваш правилата на моята фамилия.

Тогава тя хвана куфара.

*

— Аз си тръгвам.
— Няма да ти позволя!
— Това вече не зависи от теб.

Татяна излезе. По стълбите. На улицата. В тъмната нощ.
В бялата рокля. Само с един куфар.

Тя дишаше. За първи път от вечерта — дишаше.

Обади се на приятелката си.
— Люсия? Мога ли… да дойда при теб?
— Естествено. Идвам да ти отключа. Просто ела.

Татяна вървеше по улицата и усещаше как всяка крачка я отдалечава от клетката, в която едва не попадна.

Тя знаеше: утре ще има скандали, упреци, молби.
Но тя повече няма да се връща.

*

Защото разбра едно:
бракът е съюз, а не тирания.

И ако мъжът не идва редом с теб, а върви напред, дърпайки те — това не е любовь, а плен.

И тази нощ Татяна избра себе си.