Свекървата настоя за разделен бюджет — и сама дойде при нас да празнува Нова година с роднините си.

 

Маргарита Францевна гледаше листа хартия така, сякаш беше съдебна призовка. Пръстите ѝ, отрупани с тежки пръстени, трепереха. На листа имаше таблица: патица, зеленчуци, подправки, електричество за фурната. Най-долу — крайна сума и данни за банковата карта.

 

— Каква е тази подигравка?

 

Клара стоеше на прага на кухнята с поднос в ръце. Ястието още пушеше, но тя не помръдваше.

*

— Вие сами казахте, Маргарита Францевна, че всеки трябва да плаща за себе си. Аз просто следвам вашите правила. Щом преведете сумата — ще изнеса храната.

 

Около масата седеше цялата родня на свекървата: осем души, дошли от съседен регион да посрещнат Нова година. Чичо Роберт се взираше в празната си чиния. Леля Елза се закашля неловко. Братовчедът Лукас побърза да се вторачи в телефона си, преструвайки се, че пише нещо спешно.

 

— Но това е празник!

 

— За мен последните шест месеца също не бяха празник.

 

Всичко започна през юни. Клара изтегли кредит и купи на съпруга си професионален диагностичен скенер за автомобили — старият непрекъснато отказваше и клиентите отиваха при конкуренцията. Феликс работеше като автомонтьор, прибираше се след полунощ с потъмнели от умора очи. Тя искаше да помогне. Да направи подарък за годишнината им.

 

Когато той отвори кутията, изражението му се промени. Прегърна я така силно, че ѝ спря дъхът.

 

— Полудя ли?

 

Но Клара виждаше — той беше щастлив.

 

Същата вечер на вратата се позвъни. Маргарита Францевна. Без предупреждение, както винаги. Видя кутията. Попита колко струва. Клара отговори честно.

 

Свекървата избухна.

*

— Ти вкарваш сина ми в дългова яма! Безотговорна прахосница!

 

Феликс опита да възрази, но майка му го прекъсна с такава ярост, че той замлъкна.

 

— Щом тя не умее да брои парите, нека всеки си води собствен бюджет. Отделно. За да не те потопи.

 

Феликс мълчеше. Клара чакаше да каже поне дума. Но той само отмести поглед.

 

На следващия ден разделиха разходите наполовина. Наемът — наполовина. Токът — наполовина. Храната — всеки за себе си. Феликс изричаше условията сухо, без да я поглежда.

 

Животът се превърна в счетоводство. Клара слагаше знак с маркер върху кутиите с мляко — „К“. Феликс носеше свой хляб. В хладилника се появиха две ясно отделени зони. В банята — два комплекта шампоан. Един ден тя купи препарат за съдове и вечерта той ѝ преведе половината от сумата в общия чат. До стотинка.

 

Те спряха да разговарят. Готвеха поотделно. Ядяха в един апартамент, но сякаш живееха в различни светове.

 

Тишината в стаята стана почти осезаема. Часовникът на стената отброяваше секундите до Нова година, но празникът сякаш беше останал някъде извън този апартамент.

 

— Маргарита Францевна — най-сетне проговори Феликс, с усилие вдигайки поглед, — може би не сега?

 

— А кога? — остро отвърна свекървата. — Ти сам го искаше. Аз само помогнах да се въведе ред.

*

Клара мълчеше. Тя внимателно постави подноса върху плота, изглади салфетката и едва тогава погледна към съпруга си. В погледа ѝ нямаше нито гняв, нито обида — само умора.

 

— Феликс — каза тя спокойно, — ти също смяташе, че това е правилно. Разделно — значи разделно. Аз не съм променяла правилата. Просто ги приложих към всички.

 

Роднините се размърдаха. Леля Елза се заерза на стола, чичо Роберт се изкашля и промърмори нещо за „неудобна ситуация“. Лукас демонстративно прибра телефона си.

 

— Ние… ние не очаквахме това да е насериозно — каза Маргарита Францевна вече по-тихо. — Това все пак е семейство.

 

Клара се усмихна кратко, без радост.

 

— Точно така. Семейство. А не счетоводен отчет. Шест месеца живях по касови бележки и преводи. По вашите правила.

 

Феликс рязко издиша. Нещо в него най-сетне се пречупи.

 

— Стига — каза той и стана. — Мамо, ти искаше да броим всяка стотинка. Ние го правехме. Но аз повече не мога така.

 

Маргарита Францевна пребледня.

— Ще застанеш срещу майка си ли?

 

— Ще застана до жена си — отговори той неочаквано твърдо. — Прекалено дълго се криех зад твоите думи.

 

Той се обърна към Клара.

— Прости ми. Позволих нашият дом да се превърне в офис. А теб — в чужд човек.

 

Клара бавно кимна. Сълзи не се появиха — сякаш всичко вече беше изплакано по-рано.

 

— Парите за вечерята можете да не превеждате — каза тя, обръщайки се към роднините. — Апетитът ми изчезна. Но и на масата няма да ви каня. Не тази вечер.

 

Маргарита Францевна стана, събирайки чантата си.

— Хайде — хвърли тя към роднините. — Тук явно не ни се радват.

*

Те си тръгнаха шумно, с обиди и шепот в антрето. Вратата се затвори. В апартамента изведнъж стана просторно и тихо.

 

Феликс се приближи до масата, взе листа с разчетите и бавно го разкъса на две. После още веднъж.

 

— Честита Нова година — каза тихо той.

 

Клара погледна часовника. До полунощ оставаха две минути. Изведнъж усети как напрежението, което я държеше половин година, започва да я пуска.

 

— Честита Нова година — отвърна тя.

 

Те я посрещнаха двамата — без патица и без родня, с две чаши чай в кухнята. И за първи път от дълго време в този дом всичко беше не по правила — а по истински.