— Е, Алекс, направо ме уби! Напълно ме срази! Да размениш Никол за такова недоразумение! Това е Мишка! Мишка, Алекс! — Томас откровено се забавляваше. Прочети повече
— Как можа да изгониш майка ми от собствения ми апартамент, докато бях на работа?! Сега ти сам ще си търсиш нов дом! Прочети повече
— С майка ти ще се държа така, както аз искам! 😏 Разбра ли? Тя смята, че ѝ е позволено всичко? А аз с какво съм по-лоша? Прочети повече
Лена винаги е знаела, че двустайният апартамент в самия център на града е истински подарък от съдбата. Когато дядо ѝ, Николай Стефанович, остави жилището на внучката по завещание, много роднини гледаха настрани, но никой не се осмели да оспори документите. Всичко беше оформено прецизно, без нито една пролука за претенции. Прочети повече
Полина се събуди от звука на работещия телевизор в хола. Андрей вече беше станал и приготвяше закуска — рядкост, защото обикновено сутрин всеки се оправяше сам. Мирисът на пържени яйца изпълваше кухнята, а мъжът стоеше с гръб към входа, напрегнато съсредоточен върху тигана. Прочети повече
В онзи ден небето беше особено ясно. Жулия стоеше на прага на новия си апартамент и нервно приглаждаше косата си. Този момент го беше представяла стотици пъти през последните години. Толкова много трудности беше преминала, толкова много усилия беше положила, за да стигне дотук — до собственото си жилище, купено с ипотека, изплащано с години. Прочети повече
— Аз съм майка! Защо аз живея в гарсониера, а тя — в дворец?! — извика свекървата на висок тон. Прочети повече
София се събуди от аромата на прясно кафе и тихото съскане на яйцата в тигана. Марк приготвяше закуска — традиция, зародила се в първите месеци на брака им и станала толкова естествена, колкото и утринната светлина по стените. Прочети повече
— Жена ти позорѝ семейството! Трябва да я поставиш на мястото ѝ! — настояваше майката. Прочети повече
— Милиони за операцията? А къде беше тогава вашето „сама си виновна“ и „издръжаница“? Сега изведнъж станах „родна душа“? Колко удобно! Прочети повече
— Това е моят апартамент. И не смятам да се свивам заради вас. Куфарите — и вън! — заяви твърдо София. Прочети повече